..Перон 9¾

Гара "Кинг Крос", Лондон - една типична мъгълска гара, където пристигат или отпътуват влак след влак. Най-обикновена гара с най-обикновени перони - първи, втори, трети и т.н., до последният обозначени с красиви табелки, закрепени на червената тухлена стена.
Но колкото и оживена гара да беше "Кингс Крос", никой от хилядите, използващи услугите на любезните й служители, не забелязваше нещо, което би се набило на очи при една по-малка гара. Би се набила на очи огромната тълпа, събираща се от време на време до колоната между пероните девети и десети. Защото там имаше нещо необичайно, нещо далеч надминаващо мъгълските представи за нормален железопътен транспорт.
Там бе перон девет и три четвърти, перон, през който учениците от английското училище за магия и вълшебство "Хогуортс" можеха да хванат влака към училището - "Хогуортс Експрес". А каква беше тайната на перона? Е, първокурсниците може и да не я знаеха, но това не важеше и за по-големите ученици или пък за отдавна завършилите училището родители.

Алекс и родителите му влязоха тук. Майка му се засили срещу стената на перони 9 и 10 - изчезна. Следващият бе самият той, а накрая и баща му. Те му качиха багажа две минути преди потеглянето. Оставиха го сам и се върнаха обратно през стената.


проф. Елизабет Стонем: Твърде кратко. Ако още веднъж видя толкова кратко РП от теб, ще го изтрия. Има толкова много неща, които да описваш..

Касиди остана сама. Родителите й я доведоха до гарата, но след това тя трябваше да остане сама. Погледна часовника, имаше не повече от пет минути преди влака да тръгне - закъсняваше, както винаги. Погледна какво правят другите ученици, последните явни магьосници - с крещящи сови в кафези и магическа пръчка, стърчаща от джоба на най-голямото момче. Беше говорила с майка си, беше й обяснено как точно да премине на перон 9 3/4, но се притесняваше. Все пак пое дълбоко дъх и се засили към бариерата. Премина през стената бързо и благополучно. Вече от другата страта, Касиди се поздрави за успеха и се завтече към влака. В последния миг се качи в един от вагоните. Вратите се затръшнаха зад нея, вече беше на път към най-голямото си приключение досега.

Лин цял ден се суетеше и си оправяше куфари и чанти. Беше развълнувана и притесненаТя се огледа. Беше пристигнала на време. Гарата беше претъпкана с мъгъли, но тук- там се виждаха и няколко деца с клетки, в които тихо, но не съвсем мирно стояха сови. Бързите междуградски и модерни влакове пуфтяха и се изстрелваха по маршрута си, обградени в сив дим. Лин не обичаше шумотевицата, затова побърза да премине през стълба между перон десет и перон девет. Беше много лесно, само трябваше да внимава да не я видят. След като се озова на точният перон, заедно с куфара и совата си Лола момичето отново се огледа. И тук не видя нищо, особено освен, че имаше няколко стари вещици със странни облекла. Яркочервеният влак със златният надпис "Хогуортс" я убеди, че е на правилното място в точното време. Задуха вятър, чу се изскърцване и момичето погледна нагоре, откъдето впрочем идваше шумът. Голямата табела, гласяща "Перон 9 3/4 Хогуортс експрес" се люлееше върху неподозиращите минаващи отдолу ученици.. На Лин не и пукаше каквото и да стане , защото все пак това не беше нейна работа
Момичето беше облечено прекалено тънко , заради лъжливите прогнози за времето.Линз седеше и едвам не трепереше от страх да не и падне това нещо на главата и гледаше заедно с другите първокурснизи, които бяха стреснати да смърт всеедно отиват в затвор а не на най-вълшебното място на света. Линзи чакаше да се покажат и други първокурсници.
Нямаше търпение да отиде и да зепочне да учи
Да бе да
Едно момиче - първокурсничка се преближи и попита :
-Извинете знаете ли къде се събират първокурсниците?
-Никъде конкретно , просто си намери купе и седни- отговори мило , за което се стресна сама на себе си . Дали се побъркваше , или просто ставаше мила? Линз потрепери при мисълта да е като онези момиченца които си жертват живота за да са добри и помагат на всички независимо колко голяма услуга искат от тях. Момичето се оттърси от тези мисли и реши да се качи на вагона. Остави куфара си в едно от купетата , седна и се загледа в сбогуващите се хора , майки и бащи с деца а Линз беше дошла сама , защото :
"Имаме работа сега.. Ти какво си мислиш , само ще се разкарваме ние с тебе всеедно си бебе..Отивой се сама и помни , че искаме да си най-добрата и да премазваш всички..И няма приятели. Помни! А сега отивай"
Това бяха родителите и - гадни зли ,и най .лошото искаха и тя да е такава независимо дали и харесва.
Влакът тръгна и се понесе по поляните и зеленината както и мислите на момичето